The Telegraph: Еврото се провали и трябва да бъде премахнато
Ако решим да бъдем благосклонни, може да твърдим, че еврото се е потвърдило дори
единствено като е оживяло до 20-тия си рожден ден през януари. Това обаче е много невисок
залог. Но другояче паричният съюз се провали като икономическо и политическо начинание, написа интернационалният бизнес редактор Амброуз Ивънс-Причард в собствен разбор за английския The Telegraph. Доказателството за „ изгубеното десетилетие “ в Европа е, че то може да бъде осъществено само в режим на технократски цезаропапизъм, т.е. посредством отнемане на определените парламенти от техния изконен надзор върху данъчното облагане, разноските и главните стопански политики на страните.
„ Един ден къщата от карти ще се срине “, споделя професор Отмар Исинг, първият основен икономист на Европейската централна банка.Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки, по-известно като Лондонско учебно заведение по стопанска система (на британски: London School of Economics and Political Science, LSE), е събрало пакет от документи за еврото от Европа и Северна Америка, с цел да означи годишнината му през тази седмица.
Марк Копелович, Джефри Фридън и Стефани Уолтър не пестят сериозните сериозни заключения в пролога на творбата си. Опасната сага на Икономическия и паричен съюз докара до „ най-сериозната икономическа рецесия в историята на Европейския съюз ". Тя е нанесла „ по-трайни вреди “ за цели региони от Европа, в сравнение с Голямата меланхолия от 30-те години на предишния век, и е изправила страните от еврозоната една против друга в ожесточената борба за надзор над лостовете на политиката.
Политическата динамичност бе отровена. Годините на разрастваща се рецесия „ утвърдиха и усилиха силата и въздействието на страните кредитори, като Германия “, настоящи посредством ЕЦБ и Европейския съвет.
С други думи - органите на Европейски Съюз станаха събирачи на задължения за блока от кредитори и реализатори на наложена от Германия тактика за дефлация на задълженията и фискално стесняване. Тежестта на корекцията падна върху по-слабите страни, което докара до свръхконцентрация за цялата система. А редица икономисти просто гледаха тази проява на предмодерна и предкейнсианска неначетеност със комбинация от смут и обезсърчение.
И въпреки всичко нищо не се промени. Никой не си мръдна пръста, с цел да проверява рецесията, която бе разрешена. Тези, които управляват действието на Европейски Съюз, към момента считат, че са прави. Идеологията доминира.
Документите на LSE сочат, че водачите на Европейски Съюз са реагирали на всеки стадий с половината от ограниченията в „ поредния цикъл на частичната промяна ". Това се е оказало задоволително, с цел да спре разпадането на Икономическия и паричен съюз, без да позволи главните деформации на една осиротяла валута без фискален съюз. „ Ясно е, че статуквото не може да продължи безпределно, в случай че еврото оцелее в дълготраен проект ", се споделя в разбора.
Амброуз Ивънс-Причард твърди, че точно тази нескопосаност на европейските водачи е довела до Brexit. „ Тя надълбоко раздруса моралния авторитет на Европейски Съюз и унищожи претенциите за икономическа подготвеност “, разяснява той.
Докато водачите на Европейски Съюз издребняваха за десетични знаци и изплащането на задълженията в Брюксел, равнището на безработица измежду младежите доближи 57% в Гърция, 56% в Испания и съвсем същото равнище в Италия. Това бяха равнища, които в миналото бяха напряко немислими за една съвременна, развита народна власт.
Няколкостотин хиляди стопански бежанци пристигнаха да работят във Англия от началото на депресията. Друга вълна от Източна Европа пристигна в Обединеното кралство, вместо да влезе в еврозоната, както би сторила в естествени времена. Този двоен удар имаше оптимален резултат тъкмо преди референдума, написа още създателят.
Също по този начин еврокризата разкри, че патологичните положения на паричния съюз не могат да бъдат ръководени с естествени демократични средства. Демократично определените от народите си министър председатели на Гърция и Италия бяха свалени през 2010 и 2011 година и сменени от функционери на Европейски Съюз в меки контраудари, проведени от Брюксел, разяснява още създателят.
ЕЦБ изключи поддръжката за ликвидност за гръцките търговски банки през 2015 година, умишлено (и ненапълно нелегално?) ускорявайки банковия срив. Това мъчно се вписва в договорното обвързване на ЕЦБ за поддържане на финансовата непоклатимост. Когато ножът стигне до кокала, рефлексът е властнически. Той приказва за (злия) темперамент на Европейски Съюз. Затова гласувах за Brexit, написа още Амброуз Ивънс-Причард.
LSE твърди, че еврокризата е била в действителност изцяло предсказуема. Тя имитира безчет сходни случаи в Латинска Америка, Източна Азия и други нововъзникващи пазари, където длъжниците са заемали огромни заеми в долари, които не могат да печатат сами.
Целта е страните да се поддадат на кредитния взрив, до момента в който парите са ликвидни и „ кери трейд търговията “ е в подем. Всичко това прераства в серпантина, когато доверието се изпари и финансовите потоци пресъхнат - класическата „ неочаквана спирка ", пред която са изправени страните, които не заемат заеми в личната си валута.
Елитите на Европа си представяха, че дефицитите по настоящата сметка не са от голяма важност в магическия евросъюз, макар че редица страни с високи дефицити в Южна Европа и Ирландия изгубиха суверенните си принадлежности и имат заемодател от последна инстанция зад себе си. С какво пък се разграничават те от случилото се в Аржентина или Тайланд.
Елитите също не съумяха да вдървен, че закрепените системи на валутния курс (без цялостен фискален съюз) трансформират валутния риск в риск от дефолт. Агенциите за кредитен рейтинг също пуснаха този слон в стаята, както и самият Международен валутен фонд, който по-късно изповяда опустошителното си mea culpa (мой грях).
Илюзията, че паричният съюз е безрисков, докара до съществени балони, които единствено се надуха още повече от универсалния лихвен %, избран за немските потребности, когато Германия е в неволя.
Когато бурята удари, решението на Берлин-Франкфурт-Брюксел беше неправилно да не гледа на рецесията като на всъщност трансгранична банкова рецесия и рецесия на финансовите потоци, а на такава, породена от фискалната претрупаност в Юга. Това се трансформира в „ моралната приказка “ на съюза. И продължава да съществува и до през днешния ден.
Да, Югът беше доверчив, признава създателят. Южните народи се любуваха на непредвидените по-ниски лихвени проценти. Те позволяваха да се усилят разноските за труд на единица продукция.
Но професор Исинг да вземем за пример твърди, че спасяването на Гърция през 2010 година в действителност е представлявало избавителна интервенция за френските и немските банки. А самият МВФ призна, че в реалност страната е пожертвана, с цел да се избави еврото и европейската банкова система в един в действителност внимателен миг.
По публикацията работиха: Бойчо Попов, редактор Виктория Тошкова 
